Един ден, когато германците си спомнят за ерата Меркел и

 Един ден, когато германците си спомнят за ерата Меркел и потърсят някакво нейно изказване, което характеризира времето, изречението " Ние ще се оправим " има всички шансове да се класира преди всичко. Точно преди три години канцлерката изрече тези думи. И от този момент насам това е най-интерпретираното, оцененото и дискутирано политическо изречение в Германия. Само преди три години ли беше това? Човек има възприятието, че е изтекла цяла безкрайност. Това се дължи на обстоятелството, че тези думи и свързаната с тях бежанска политика и политика за даване на леговище радикално промени Германия. Не в институционално и икономическо, а в политическо, публично и на първо място в духовно отношение. Справихме ли се от този момент насам? И да, и не. През 2015 година в Германия бяха пристигнали близо един милион бежанци. най-малко първоначално те бяха признати задушевно от доста доброволни помощници, общини, организации, църкви и сдружения. Голяма част от бежанците беше обичайно призната и се държи обичайно. Значи в това отношение ние се справихме. Дълго време обаче в страната пристигаха изцяло безотговорно доста хора и градовете и общините овреме показаха запаси, че не можем да се оправим толкоз елементарно. Създаде се чувството, че страната и политиката не са в положение да контролират процесите и да подсигуряват сигурността. Междувременно държавното управление на Ангела Меркел малко по малко стегна бежанската политика. Не на последно място и заради това, че държавното управление не можа да завоюва болшинство за един различен, демократичен курс. Нито в Европа, нито в Германия. Да не приказваме пък в редиците на личната партия. И в този момент към този момент става дума освен за политиката за даване на леговище или за това какъв брой бежанци може да понесе една толкоз огромна страна като Германия. Сега става дума за това, че тематиката бягство и миграция беше и продължава да е мотив за дълъг лист от проблеми - най-грубо казано - в връзката сред политиката и народа. Изведнъж на напред във времето още веднъж излязоха сякаш преодолените предразсъдъци и предубеждения сред Изтока и Запада, сред града и селото, сред дясното и лявото. Различните публични групи не могат да се схванат по въпроса коя е вярната политика по отношение на бежанците. Тонът стана нападателен и неонацистите го употребяват за свои цели. Бяха нарушени табута. Стандартите бяха изместени. Както в подбора на думите, по този начин и в аргументацията. Кой се крие зад това " ние "? Днес мнозина поясняват изречението на Меркел по следния метод: те настояват, че местоимението " ние " не се отнася до всички. Според тях, главното задължение на бежанската политика носят служителите на реда, представителите на управляващите, жителите наоколо до бежанските приюти, градовете и общините. Но не и политиците на федерално ниво в тяхната кула от слонова кост в Берлин.  Thurau Jens Kommentarbild App Йенс Турау Някои хора даже настояват, че политиците въобще не се интересуват от народа, от  обикновените гражданки и жители на Германия. Не се интересуват от това по какъв начин ще се оправим с глобализацията, с безбройните щекотливи трудови връзки и със обществената неустановеност. Ето за какво отсега нататък думите " Ние ще се оправим " би трябвало да вземат под внимание и няколко спомагателни въпроса. Ще съумеят ли обществото, политиката, сдруженията, ръководещите и жителите  отново да водят градивен разговор? Ще съумеят ли да се обединят към стълбовете на нашия публичен ред? Ще реализиран ли единодушие във връзка с върховенството на закона, демокрацията и общественото тъждество? Да, в това число и във връзка с бъдещето на бежанската политика? Вероятно това ще стане още по-трудно, в сравнение с е така и така комплицираното и мъчно приемане и консолидиране на бежанците.